История

Селищния живот в землището на Коларово е възникнал в праисторическо време. В местността Мусовица, преди 6 хиляди години е съществувало първобитно селище. В местността Дебелището е имало голямо трако-римско селище. Научните хипотези го идентифицират с изчезналия град Ортопол. Видими следи от селища от различни епохи има и в местностите Рупите, Дермено, Градището, Иловицата, Тумбите, Сирян, Пандовица, Среница, Манчовица, Лазарец, Дурковица, Керманица, Бръцко поле, Равнио пат, Нижово, Гюмруко, Коджа йол, Петковица… Край река Сачкар дере се е издигала крепостта Чуката. Тя била изградена през V в.пр.н.е. от траките. Служела за охрана на древния път през прохода Демир Капия /Желязна врата/ от Петричко към Беломорието. В разгара на трагичната ключка битка от 1014 г., Чуката била превзета от обхождащия византийски отряд на пълководеца Никифор Ксифий. Той преминал през Демир Капия и ударил в гръб цар Самуил. Народната памет е увековечила събитията в легендата за Момина скала. В местността Ваколо е бил метоха Рождество Христово на Хилендарския манастир на Атон. Летописната книга на манастира е съхранила имена на дарители от Коларово. В метоха е функционирало и килийно училище. На Коледа метоха е ставал център на народното веселие. А на втория ден на Великден от него тръгвалолитийно шествие до крепостния храм Въскресение Христово на Чуката. Метоха бил разрушен от турците през 1822 г. при потушаване на Негушкото въстание и литията била преустановена. Традицията била частично продължена само на крепостта Чуката и е жива и до днес. Коларово посрещнало освобождението от турско робство през 1912 г. без православен храм. Едва през 1925 г. бил осветен храма „Св.вмч. Димитрий Солунски”. Той бил построен върху имот дарен от известния църковен деятел Атанас Георгиев – Япавеля. Съвременното училищно дело в Коларово датира от 1910 г. Инициатори били Стойчо Митрев, Смилян Анастасов, Тошо Попстойков, Спиро Ляпчев и Никола Панков. Първият учител бил Атанас Смуков – Тачката от мелнишкото село Враня. Училището е било в къщата на Стойчо Митрев в махала Зарник. През 1933 г. била построена сегашната училищна сграда. По идея на дългогодишния настоятел – Димитър Петков – Калемо, училището получило името „Васил Левски”. През 1939 г. било учредено първото читалище „Г.С.Раковски”. Председател станал местния свещенник Стоян Гочев. През 1948 г. читалището било преименувано на „Яне Сандански”, а през 1952 г. отворила врати сегашната читалищна сграда. Коларово било освободено от турско робство на 7.11.1912 г. от Трети ескадрон на Пети тракийски полк под комадуването на ротмистър Горанов. За първи кмет бил избран Мита Трайков Ризов. По време на междусъюзническата война през 1913 г. голяма част от Коларово била опожарена от окупиралите го гръцки войски и местните турци. Неуспелите да избягат били избити. Трагичен символ станал Никола Стоименов – Мамин Кольо. Оттеглящите се гърци го яхнали като добиче и мушкали с щикове, докато издъхнал в мъки по пътя за Демир капия. Лобното място а мъченика било наречено „Маминкольовата бука”. През Първата световна война 1915-1918 г. Коларово станало тил на Южния фронт и военно-полеви щаб на Шеста пехотна Бдинска дивизия. По идея на началник-щаба полковник Таслаков, инженерен взвод построил в махала Зарник известната чешма „Момата”. Смелостта на стария поборник от Македоно-Одринско опълчение Стойко Ташов спасила Коларово от повторна гръцка окупация по време на т.нар. петрички инцидент през 1925 г. Първоначално на страната на Германия и Оста, а после на СССР и съюзниците му, над 300 мъже били мобилизирани, а петима загинали по фронтовете на Втората световна война – Сотир Митрев, Веселин Янев, Борис Чергов, Цвятко Коколичев и Петър Василев. Автор: Димитър Тренчев